Jan 2, 2010, 2:26 PM

Сън

  Poetry
1.4K 0 5

И тази нощ дойде в съня ми

и пак се сгуших в твоите ръце.

Докоснах те, трепереща от страх

да не изчезнеш като песъчинка в бурното море.

И вплетох пръсти  в твоите коси, ухаещи на Пролет,

гъвкави като коприна.

В очите ти нежни обич за мене искри

 и  с целувката си моите задръжки разтопи.

Аз искам да сънувам все така

 и сънят да трае цяла вечност.

Не тръгвай, остани до сутринта,

 позволи ми да те гледам още малко с нежност.

Да те запомня с тази светлина,

с която само утрото огрява,

че то ще е прекрасно след нощта, в която любовта ни оживява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Звезделина Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...