Сън
Когато луната загребва като с черпак,
от нощния дъх на студения мрак,
и отново идва сънят,
и в тъмни комини заспал е денят.
Умората тежко и тежко поема ме в длан.
И поредната нощ превръща се в храм,
в който стоя и творя звезди,
в който излизам от света на беди.
А просто в ръцете си нося и стискам нощта,
топяща се в дима на свещта.
И отново с пореден опит да заспя,
и в съня на мечтите си отново да се отнеса.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефан Станев Todos los derechos reservados
