chicanomrusl (Стефан Станев )
6 5
1 мая 2009 г., 21:16

Сън 

  Поэзия
771 0 3

Когато луната загребва като с черпак,
от нощния дъх  на студения мрак,
и отново идва сънят,
и в тъмни комини заспал е денят.

Умората тежко и тежко поема ме в длан.
И поредната нощ превръща се в храм,
в който стоя и творя звезди,
в който излизам от света на беди.

А просто в ръцете си нося и стискам нощта,
топяща се в дима на свещта.
И отново с пореден опит да заспя,
и в съня на мечтите си отново да се отнеса.

© Стефан Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??