Сън
Когато луната загребва като с черпак,
от нощния дъх на студения мрак,
и отново идва сънят,
и в тъмни комини заспал е денят.
Умората тежко и тежко поема ме в длан.
И поредната нощ превръща се в храм,
в който стоя и творя звезди,
в който излизам от света на беди.
А просто в ръцете си нося и стискам нощта,
топяща се в дима на свещта.
И отново с пореден опит да заспя,
и в съня на мечтите си отново да се отнеса.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Станев Все права защищены
