galiakara (Галина Карааргирова)
49 52
30 mar 2012, 9:26

Сън 

  Poesía » Otra
466 0 3

 

На баща ми с неизмерима обич

 

 

Някой ден ще се върна.

Ще отворя дървената порта.

Ще вляза тихо в стария двор.

На пейката ще поседна,

под любимия бор

Ще чакам да излезеш от къщи, тате,

да отвориш ръце за топла прегръдка

и тежки мъжки сълзи

да облеят лицето ми...

сълзи на радост...

Да ме погледнеш и кажеш:

Пораснала си, детето ми!

После да ме погалиш

по косите ми сребърни...

Ше го направиш, тате... нали?

Зажаднях за твоята бащина ласка

за очите ти- разбиращи и добри.

Недей да ме питаш

как съм живяла,

къде съм ходила,

какво съм видяла...

Забрави миналото,

не искам и теб да боли...

Нека за днес поговорим

Тук съм отново, но ти...

Ти не излизаш... Не чу ли, тате?

Дъщеря ти се върна и чака отвън.

Чака да я прегърнеш,

поне на сън...

 

 

© Галина Карааргирова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??