Сън
На баща ми с неизмерима обич
Някой ден ще се върна.
Ще отворя дървената порта.
Ще вляза тихо в стария двор.
На пейката ще поседна,
под любимия бор
Ще чакам да излезеш от къщи, тате,
да отвориш ръце за топла прегръдка
и тежки мъжки сълзи
да облеят лицето ми...
сълзи на радост...
Да ме погледнеш и кажеш:
Пораснала си, детето ми!
После да ме погалиш
по косите ми сребърни...
Ше го направиш, тате... нали?
Зажаднях за твоята бащина ласка
за очите ти- разбиращи и добри.
Недей да ме питаш
как съм живяла,
къде съм ходила,
какво съм видяла...
Забрави миналото,
не искам и теб да боли...
Нека за днес поговорим
Тук съм отново, но ти...
Ти не излизаш... Не чу ли, тате?
Дъщеря ти се върна и чака отвън.
Чака да я прегърнеш,
поне на сън...
© Галина Карааргирова All rights reserved.
