5 ene 2006, 22:39  

СЪН

  Poesía
886 0 1

                          СЪН


 

В януарската нощ, ледена - зимна,

студът дойде, и ми открадна съня,

коварно стаен зад вратата стоеше,

той чакаше си там тайно реда.

                     

За да влезне с взлом в моята стая,

и да ме ограби напълно... съвсем!

Сънят ми въобще не му бе стигнал,

той просто ме чакаше,изкаше мен!

                    

Загърнах се чевръсто с одеало

а от сънят ми ни даже и помен,

замислих се какво аз бях сънувал,

останал ми бе бегъл спомен.

                    

Конче едно бяло, прекрасно,

мъжкар - хубав и расов Жребец,

галопиращ, развял буйна грива,

препускаше точно към мен.

                  

Ливадата цветна под него кънтеше,

под тези красиви и стройни нозе,

извил наперено гривеста шия, летеше,

аз станах и вдигнах към него ръце.

                    

Той спря се до мене и кротко изцвили,

с език облиза моята влажна ръка,

после по чудо ми той проговори,

известие носеше, от тебе в ноща.
                   

-Та значи обичаш ме,- той тъй ми каза,

и чакаш в "чата" с дъх затаен,

дали "Online" в "Elmaz.com" аз ще вляза,

за да си поговориш с мен.

                     

Туй каза той и после изцвили,

вдигна разкошната буйна глава,

и понесе се – дива хала страхотна,

през ниви, ливади, поля.

                   

Стана ми тъжно, че той си отиде,

но радостен бях от твоята вест,

обърнах се и ... – О, мили БОЖЕ,

няма компютър, няма ни кост!

                     

Студът бе нахълтал, и всичко изнесъл!

                            .    .    .

Събудих се потен, жълт - пребледнял,

- Ти можеш ли сън, в съня да сънуваш?

Стихотворение ли? Роман бих написал аз цял!



 

 - - - - - 

Ивайло Атанасов

02.01.2006 год.
Senftenberg-Germany

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...