СЪН

В януарската нощ, ледена - зимна,

студът дойде, и ми открадна съня,

коварно стаен зад вратата стоеше,

той чакаше си там тайно реда.

За да влезне с взлом в моята стая,

и да ме ограби напълно... съвсем!

Сънят ми въобще не му бе стигнал,

той просто ме чакаше,изкаше мен!

Загърнах се чевръсто с одеало

а от сънят ми ни даже и помен,

замислих се какво аз бях сънувал,

останал ми бе бегъл спомен.

Конче едно бяло, прекрасно,

мъжкар - хубав и расов Жребец,

галопиращ, развял буйна грива,

препускаше точно към мен.

Ливадата цветна под него кънтеше,

под тези красиви и стройни нозе,

извил наперено гривеста шия, летеше,

аз станах и вдигнах към него ръце.

Той спря се до мене и кротко изцвили,

с език облиза моята влажна ръка,

после по чудо ми той проговори,

известие носеше, от тебе в ноща.
                   

-Та значи обичаш ме,- той тъй ми каза,

и чакаш в "чата" с дъх затаен,

дали "Online" в "Elmaz.com" аз ще вляза,

за да си поговориш с мен.

Туй каза той и после изцвили,

вдигна разкошната буйна глава,

и понесе се – дива хала страхотна,

през ниви, ливади, поля.

Стана ми тъжно, че той си отиде,

но радостен бях от твоята вест,

обърнах се и ... – О, мили БОЖЕ,

няма компютър, няма ни кост!

Студът бе нахълтал, и всичко изнесъл!

                            .    .    .

Събудих се потен, жълт - пребледнял,

- Ти можеш ли сън, в съня да сънуваш?

Стихотворение ли? Роман бих написал аз цял!

 - - - - - 

Ивайло Атанасов

02.01.2006 год.
Senftenberg-Germany