20 sept 2008, 20:07

Сън

  Poesía » Civil
698 0 7
Вървя по празната пътека,
за никъде...
заглъхват стъпките ми
леко,
на сън,
но... закъде?
Без цел вървя
и бързам,
не знам къде отивам,
затъвам
в мечти и спомени
незабравими
 и се препъвам,
но вървя.
Просветва мълния,
сънят е свършил,
светът добива своя цвят
като дъга след дъжд,
прехвърлена
от оня
и до тоя свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря корсар!!!Дори мисля,че ще е по-добре:"от оня
    и до тоя свят!"Като мост през световете.
  • стихотворението сън ти е много хубво,но аз бих завършил така:
    Просветва мълния,сънят е свършил.Светът си връща своя цвят.
    като дъга след дъжд се прехвърля от ония на този свят.
    Поздрави!
  • Вървя и се усмихвам,с високо вдигната глава Зем!Прекрасно е да си жив и да се чувстваш такъв.Благодаря ви,че сте ме прочели!
  • Я се усмихни-нали вървиш,това е важното! Зем.
  • понякога сънищата се сбъдват, Валка....но само понякога!
    поздрав вълчи!!
    дано сме сънували красотии....

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...