Сън
за никъде...
заглъхват стъпките ми
леко,
на сън,
но... закъде?
Без цел вървя
и бързам,
не знам къде отивам,
затъвам
в мечти и спомени
незабравими
и се препъвам,
но вървя.
Просветва мълния,
сънят е свършил,
светът добива своя цвят
като дъга след дъжд,
прехвърлена
от оня
и до тоя свят.
© Валка All rights reserved.
