Вървя назад и търся твоя поглед.

Бавно, по-бавно минавам покрай всеки.

Усещам, разбитите им сърца,

търсейки душа.

Копчета, вместо очи имат те.

Усмивки, зашити на обратно.

Самотни.

Любовта си, пазят я. Много е.

Очите, блестящи,

погребани в гората, за да не виждат тъжните лица.

Само мрак е там, да знаеш.

Студено място, нуждаещо се от обич-топла.

Търся твоя поглед.

Видях го. 

Виждам те.

Гласът, също чух. Еуфория.

Ръцете ти, докосвайки ме, 

подпалват кожата-студена.

Очите-пъстри, съзвездия

виждам в тях.

Целувките ти, в рая ме завличат и времето увличат.

Чакай.Губя те.

Не си отивай, остани...Трябваш ми, разбери.

Гласът ти, все по-тих става,

а душата прокървяла жива рана.

Сълзите, падат от очите.

По-отровни от отрова в змия.

С копчета вместо очи. С обърната усмивка, човека ми крещи, ''Спри!''

Сърцето ми, за миг прекъсна. 

Усети само как нещо се откъсна.

Чувам глас, шепнещ - ''Събуди се или умри!''

Няма те. Отиде си, нали?

Усещам допир. Това си ти.

Поглеждам за последно в тези две очи, 

а сърцето ми пак тупти.

''Целуни ме, преди да си отидеш''- прошепнах ти в ухото.

Сън, безкраен. Върви назад.

А хората, всъщност ангели са били.

Ангелите не летят. Те просто умират.