30 ago 2016, 21:17

Сън

  Poesía
1K 0 1

Там на брега,

където пясъкът броеше секундите.

В главата и се вихри черно ято.

Вижда сън.

Вижда стая.

Изглежда пълна, а е празна.

Може би е сцена.

Отпред седи маска.

Тъй лъскава и красива

и все едно тайна прикрива.

„Искам я!”-тя възкликва.

Взима я в ръце и се топи.

Изцапа я с черни следи,

гори нежните ръце.

Полепна по попареното сърце.

Изчезна всичко,

стаята е празна.

Вече вътре нищо няма.

Дори и стаята не съществува.

След миг се буди вече друга.

Отровата е в нея и тече.

От нея губи и представа

за времето, което отминава.

Все едно го няма.

Държи живота си в двете си ръце.

Всеки ден в жертва нещо дава.

Вече нищо не и остана.

Само споменът не избледнява.

В мислите лежи, изгнива,

гори я отвътре жива.

Чака прошка,

от тоз на който плаща.

Само времето остана живо.

На него вярва и разчита.

Бавно ще оправи

всичко непоправимо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Райчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...