15 jul 2017, 0:33

Сън 

  Poesía » Otra
794 2 5

Тичам боса, не докосвам пътеките,

цяла порив, въздушна и лека.

Глътка смях ме понася над сенките.

от човешкия свят надалеко.

 

Сред звездите с Кентаври флиртувам,

във косите съм вплела луната.

Денем в слънчева риза танцувам

нежен валс по ръба на дъгата.

© Калина калина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??