15.07.2017 г., 0:33 ч.

Сън 

  Поезия » Друга
731 2 5

Тичам боса, не докосвам пътеките,

цяла порив, въздушна и лека.

Глътка смях ме понася над сенките.

от човешкия свят надалеко.

 

Сред звездите с Кентаври флиртувам,

във косите съм вплела луната.

Денем в слънчева риза танцувам

нежен валс по ръба на дъгата.

© Калина калина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??