Varahiil (Бончо Бончев)
11 0
7 jun 2021, 22:39

Сън 

  Poesía » De amor
564 0 3

Ти дойде от съня ми потаен,

като чайка, самотна жена.

Заслепена от поглед случаен,

преродена от тъмна мъгла.

 

И понесе ме с вихъра дивен,

над планети и ярки звезди.

Приземихме се в морския свилен,

свят от спомени и от мечти.

 

И отпихме от виното черно,

ти понесе ме още натам.

През годините може ли верно,

от съня си да бъда пиян?

 

От преломния миг и минута,

на притихнали бели крила,

извисили се с времето тука,

всеки сън е роден от мъгла.

© Бончо Бончев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??