Ти дойде от съня ми потаен,
като чайка, самотна жена.
Заслепена от поглед случаен,
преродена от тъмна мъгла.
И понесе ме с вихъра дивен,
над планети и ярки звезди.
Приземихме се в простора син,
свят от спомени и от мечти.
И отпихме от виното черно,
ти понесе ме още натам.
През годините, може ли вярно
от съня си да бъда пиян?
От преломния миг и минута,
на притихнали бели крила,
извисили се с времето тук,
всеки сън е роден от мъгла.
© Бончо Бончев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
