Сън
Ти дойде от съня ми потаен,
като чайка, самотна жена.
Заслепена от поглед случаен,
преродена от тъмна мъгла.
И понесе ме с вихъра дивен,
над планети и ярки звезди.
Приземихме се в простора син,
свят от спомени и от мечти.
И отпихме от виното черно,
ти понесе ме още натам.
През годините, може ли вярно
от съня си да бъда пиян?
От преломния миг и минута,
на притихнали бели крила,
извисили се с времето тук,
всеки сън е роден от мъгла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бончо Бончев Всички права запазени
