Varahiil (Бончо Бончев)
11 0
7.06.2021 г., 22:39 ч.

Сън 

  Поезия » Любовна
495 0 3

Ти дойде от съня ми потаен,

като чайка, самотна жена.

Заслепена от поглед случаен,

преродена от тъмна мъгла.

 

И понесе ме с вихъра дивен,

над планети и ярки звезди.

Приземихме се в морския свилен,

свят от спомени и от мечти.

 

И отпихме от виното черно,

ти понесе ме още натам.

През годините може ли верно,

от съня си да бъда пиян?

 

От преломния миг и минута,

на притихнали бели крила,

извисили се с времето тука,

всеки сън е роден от мъгла.

© Бончо Бончев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??