Заспах. За вечни времена.
А как живях живота досега?
Отидох си, а помни ли ме някой?
Или помия над гроба ми изливат...
Красив пейзаж,
но нокти впили се в кокъл под земята...
далече съм аз от на хората сърцата.
Останах сам, въвлечен в лудост,
с червеите да обсъждам пропиления живот!
Живях, но що е то животът?
Егото си не преодолях,
вечно себе си избирах пак и пак. ...