18 авг. 2023 г., 19:35

Сън 

  Поэзия » Свободный стих
890 7 17

Заспах. За вечни времена. 

А как живях живота досега?

Отидох си, а помни ли ме някой?

Или помия над гроба ми изливат...

Красив пейзаж,

но нокти впили се в кокъл под земята...

далече съм аз от на хората сърцата.

Останах сам, въвлечен в лудост,

с червеите да обсъждам пропиления живот!

Живях, но що е то животът?

Егото си не преодолях,

вечно себе си избирах пак и пак.

Опитах се да се правя на умен, 

а не бях. Някои обаче успях да заблудя,

разбира се с много хитрина. 

Умът в гроба ме доведе - а там, 

червеите мои дружки, умряха те 

и станаха на стружки. Философските ми

дървении даже и те не разбраха

и решиха по-добре и те да заспят вечен сън, 

отколкото бавната и мъчителна философска смърт.

Само един червей остана, 

причини ми той мъртва рана.

Усещах, че има в него нещо неизказано.

Побратимени бяхме и взаимно се изпонаранявахме,

любов само на думи си показвахме, 

а хапехме се алчно един друг. 

Нима сме си мислели, че може

така да се измъкнем пак от гроба с нова плът?

Няма как вече,

просто свърши се светът!

Затова мисли докато си жив човече, 

смъртта поглъща те

и няма да те пусне вече!

Живей за вечността, 

защото бързо заминава си мига....

Бъди разумен и възвишен,

бягай над света и суетата

и завладей ако можеш на хората сърцата!!

© Кух Пън Все права защищены

СЪН
За вечни времена заспах.
Живял ли бях или умирах,
отидох си,
след мене само стон и прах ...
  803 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ,там ще цитирам вашето Име и творбата!
  • enetra, благодаря Засега съм в лека творческа криза, но като ми дойде музата може пак да драсна нещо

    Живка, позволявам Ви да използвате и взаимствате идеи щом като сте вдъхновена
  • Ще ми позволите ли това стихотворение да го използвам за основа на мое,понеже ми хареса идеята,там ще ви цитирам?
  • Имаш какво да дадеш като творчество, твори смело напред!
  • Творчеството ми като цяло си е достатъчно нарушено само по себе си, нищо няма да му стане. А и антирекламата дори пак е реклама, поне се набива на очи какво съм писал дето се вика
  • Приятен ден ,не искам да нарушавам творчеството ви,всеки има някакъв начин на изразяване,който му носи радост,лек ден!
  • Творбата ми е аматьорска и разхвърляна, какъвто съм и аз Бих се чувствал неловко ако нещата изглеждат твърде смислени, подредени и професионални, и на по-високо ниво отколкото усещам себе си и качествата си Все пак Ви благодаря, лек ден и на Вас

    Иначе ако някой ще ме цитира извън сайта, което ме съмнява ..ако иска може да ползва и варианта на Живка, ако му допада повече
  • Благодаря ви успех и на вас,приятен ден,например мога да ви предложа този вариант,иначе смисълът е ясен :"Нима от гроба ще се измъкнем с нова плът
    не няма как светът е свършен,
    мисли докато си жив
    или смърта не те погълне..."
    и т.н.извинете !Лек ден!
  • Благодаря Ви за откровението, Живка! Пожелавам Ви много успехи в сайта и извън него! Пишете, където имате желание и Ви е приятно. Всичко добро!
  • Не ми хареса нито тона ви ,нито това което сте написали,заради това спрях да пиша тук !
  • Проза, не проза ..важното е да няма мозъчна некроза
  • Хубаво,ама прилича на проза...лека вечер!
  • Хареса ми!
    Поздрави, КухПън
  • Мнимата смърт, катарзисът, изчистването...
    Все неща, без които не можем да продължим напред.
    Поздрав, Пънчо! 🙂
  • Петя ...нали това казвам и аз - с много хитрина успявам да заблудя хората, че не съм кух Ето, и теб съм те подвел сега явно

    Жени, то там е проблема, че всичко е обяснимо Ако не беше, щеше да се наложи да се опитаме да променим нещо...
  • "Егото си не преодолях,
    вечно себе си избирах пак и пак."
    –––––––––––––––
    Най-неравната битка... с предизвестен край... кой ли от нас не я води... от друга страна е обяснимо, че човек избира себе си...
  • Само го играеш "кух" 🙂 Хич не си, ми се струва.
Предложения
: ??:??