Сън
Заспах. За вечни времена.
А как живях живота досега?
Отидох си, а помни ли ме някой?
Или помия над гроба ми изливат...
Красив пейзаж,
но нокти впили се в кокъл под земята...
далече съм аз от на хората сърцата.
Останах сам, въвлечен в лудост,
с червеите да обсъждам пропиления живот!
Живях, но що е то животът?
Егото си не преодолях,
вечно себе си избирах пак и пак.
Опитах се да се правя на умен,
а не бях. Някои обаче успях да заблудя,
разбира се с много хитрина.
Умът в гроба ме доведе - а там,
червеите мои дружки, умряха те
и станаха на стружки. Философските ми
дървении даже и те не разбраха
и решиха по-добре и те да заспят вечен сън,
отколкото бавната и мъчителна философска смърт.
Само един червей остана,
причини ми той мъртва рана.
Усещах, че има в него нещо неизказано.
Побратимени бяхме и взаимно се изпонаранявахме,
любов само на думи си показвахме,
а хапехме се алчно един друг.
Нима сме си мислели, че може
така да се измъкнем пак от гроба с нова плът?
Няма как вече,
просто свърши се светът!
Затова мисли докато си жив човече,
смъртта поглъща те
и няма да те пусне вече!
Живей за вечността,
защото бързо заминава си мига....
Бъди разумен и възвишен,
бягай над света и суетата
и завладей ако можеш на хората сърцата!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кух Пън Всички права запазени
Засега съм в лека творческа криза, но като ми дойде музата може пак да драсна нещо 
