"Ако си толкова праведна,
защо, мила, тъй често се изповядваш ?"
Ян Кохановски "Фрашки"
1. Все тъй бавно залязва слънцето,
все тъй силно мълчи денят,
все тъй бавно съска вятърът, монотонно,
все тъй силно улицата потъва в мъгла.
Стои тя до прозореца, гледа
минаващите хора.
Пълзят те бавно върху леда,
сякаш очите се затварят от умора.
"Ах, първи май, вечерен май ...