21 abr 2007, 11:05

Сън ли бе?

  Poesía
822 0 6
 

По чаша бяло вино с финес наливаш

и устните си страстно в моите впиваш.

Омаяна съм с вино и целувки,

очаквам с трепет твоите милувки.


Отново  с фин жест чашите доливаш,

с гласа си нежен сладко ме  приспиваш.

Дори в съня ми пак със теб сме двама,

обляни в лирика, а не в горчива драма.


Сънувам, че наистина сме свързани,

в съня ми ний любовно сме обвързани.

Събуждам се и истината блесна,

отивам си.  Навън е вече светло.


Отивам си и много бързо крача,

тъй както си дойдох и снощи в здрача.

Вървя към истината си горчива,

а ти остана сам да си почиваш.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • сърдечно ви благодаря,ПРИЯТЕЛИ!!!!!!!!!!!
  • Не зная защо, но чувствам в това някаква стаена болка! Дано не съм прав!
  • Ненадмината си, Нели!
  • С дълбок поклон поздравявам твоита реч.
    БРАВО .... DF
  • Ако всичко е като в сънищата ни...!
    Хубав стих!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...