Сън ли е

5 ago 2012, 23:07

Poesía » Filosófica

737 0 4

Като принцеса те будя с целувка,

плъзва сълза като сладка милувка.

Ти море си с разлюлени къдрици,

сини очи - две възкръснали птици.

И все протягам ръце да те срещна

с букет от младост, слънчева невеста.

Подир мечти аз вървя, даже тичам,

защото знам как всесилно те обичам.

Ти месиш хляб с пълни шепи надежда

от жарко лято или зима снежна.

Аз пазех искрица любов в твоя свят,

свърши сънят ми, а защо съм богат...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.