Като принцеса те будя с целувка,
плъзва сълза като сладка милувка.
Ти море си с разлюлени къдрици,
сини очи - две възкръснали птици.
И все протягам ръце да те срещна
с букет от младост, слънчева невеста.
Подир мечти аз вървя, даже тичам,
защото знам как всесилно те обичам.
Ти месиш хляб с пълни шепи надежда
от жарко лято или зима снежна.
Аз пазех искрица любов в твоя свят,
свърши сънят ми, а защо съм богат...
© Мариола Томова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
