Aug 5, 2012, 11:07 PM

Сън ли е 

  Poetry » Phylosophy
751 0 4

Като принцеса те будя с целувка,

плъзва сълза като сладка милувка.

Ти море си с разлюлени къдрици,

сини очи - две възкръснали птици.

 

И все протягам ръце да те срещна

с букет от младост, слънчева невеста.

Подир мечти аз вървя, даже тичам,

защото знам как всесилно те обичам.

 

Ти месиш хляб с пълни шепи надежда

от жарко лято или зима снежна.

Аз пазех искрица любов в твоя свят,

свърши сънят ми, а защо съм богат...

 

 

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??