Само в сънищата си мога да те видя сега
мой единствен свят, единствена любов.
Очите си вече не искам и не мога да отворя.
За сърцето свят без тебе не съществува.
Ще заспя дълбоко някъде под морето.
И ще се събуждам само в твоите обятия.
Небето няма смисъл без теб, любов моя.
Не ми е нужно то. Само ти си небето.
Луната името си не може да си спомни.
И звездите не могат да блестят без теб.
А лъчите на слънцето без теб какво са…?!
То самото не би могло да изгрее без теб…
Отведе ме толкова надалече, любов моя.
Ръцете ми пое в своите и вовеки ме отведе.
От този сън няма да можем да се събудим.
Ще може да сме будни само в обятията му.
А любовта ни, тя ще трепти навсякъде.
Дори извън съня, любовта ни ще трепти...
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados