15 дек. 2020 г., 23:10

Сън на любовта...

701 1 0


Сън на любовта...


Само в сънищата си мога да те видя сега
мой единствен свят, единствена любов.
Очите си вече не искам и не мога да отворя.
За сърцето свят без тебе не съществува.
Ще заспя дълбоко някъде под морето.
И ще се събуждам само в твоите обятия.
Небето няма смисъл без теб, любов моя.
Не ми е нужно то. Само ти си небето.
Луната името си не може да си спомни.
И звездите не могат да блестят без теб.
А лъчите на слънцето без теб какво са…?!
То самото не би могло да изгрее без теб…
Отведе ме толкова надалече, любов моя.
Ръцете ми пое в своите и вовеки ме отведе.
От този сън няма да можем да се събудим.
Ще може да сме будни само в обятията му.
А любовта ни, тя ще трепти навсякъде.
Дори извън съня, любовта ни ще трепти...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...