4 nov 2014, 9:45  

Сън наяве 

  Poesía » De amor
644 0 1

 

            Сън наяве

 

Сънувах те с отворени очи.

Видях те ясно, идваше от Нищото.

Ухаеше на пролетни лъчи,

на топъл хляб, на вино и огнище.

Сънят ми бе стаен  и ням въпрос,

а сън не бива нивга да е лъган!

Насън към теб намерих лесно мост,

наяве в свойте страхове се спъвам.

В гласа ти чувах пролетен копнеж,

в косата ти снежинки се стаяват.

Южнякът те понася - млад и свеж,

а сънищата - сънища остават...

 

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много рядко публикувам, и съм приятно изненадана, че толкова много хора четат стиховете ми. Благодаря ви!!!
Propuestas
: ??:??