Сън наяве
Сънувах те с отворени очи.
Видях те ясно, идваше от Нищото.
Ухаеше на пролетни лъчи,
на топъл хляб, на вино и огнище.
Сънят ми бе стаен и ням въпрос,
а сън не бива нивга да е лъган!
Насън към теб намерих лесно мост,
наяве в свойте страхове се спъвам.
В гласа ти чувах пролетен копнеж,
в косата ти снежинки се стаяват.
Южнякът те понася - млад и свеж,
а сънищата - сънища остават...
© Теменужка Маринова Всички права запазени