4.11.2014 г., 9:45 ч.  

Сън наяве 

  Поезия » Любовна
640 0 1

 

            Сън наяве

 

Сънувах те с отворени очи.

Видях те ясно, идваше от Нищото.

Ухаеше на пролетни лъчи,

на топъл хляб, на вино и огнище.

Сънят ми бе стаен  и ням въпрос,

а сън не бива нивга да е лъган!

Насън към теб намерих лесно мост,

наяве в свойте страхове се спъвам.

В гласа ти чувах пролетен копнеж,

в косата ти снежинки се стаяват.

Южнякът те понася - млад и свеж,

а сънищата - сънища остават...

 

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много рядко публикувам, и съм приятно изненадана, че толкова много хора четат стиховете ми. Благодаря ви!!!
Предложения
: ??:??