Запечатах ти прекрасен сън...
сън от два различни свята.
Там високо падна гръм...
облаците две съдби събраха.
Снимах сватбен звън при боговете...
сърцето в танца на Валкирии... и Один.
Тичинка във чашка на пустинно цвете...
мираж... и вятър в пясъка да ходи.
Снимах плаж високо в планините,
по фиорди залез как заспива на скалите.
Снимах дюни ниско в низините,
в пустиня изгрев да рисува със лъчите.
Снимах своите разкази на път,
затаявах дъх, а сърцето ми туптеше.
Принцесите и кулите не са измислен сън,
на фатазията в замъка щом влезеш.
28.05.2023г.
© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados
С възхищение!