Сън, Спасение, Дежа вю и може би още нещо

Трилогия

Сън, Спасение, Дежа вю и може би още нещо

Част 1

 Емоцията

Още преди земята слънцето да озари,

насън едно момиче, по своему красиво,

в очите със  пламъче игриво,

пързаляше се върху поток от огнени искри.

Да, пързалката ù беше от огнени искри.

Пързаляше се върху нея тя, обута във кънки от ледени мечти.

Кънки от замръзнали мечти в едно сънено и бавно Време.

„- Ама кажи, небе... Пък и то Времето защо ли толкова дълго дреме?”

Искрите забиваха се в леденото тяло на кънките

и осветяваха на момичето мечтите там замръзнали.

Някои толкова стари, че чак ù бяха поомръзнали.

И други... току-що родени, но без шанс - и те!  Горките!

Осветените, изтръпнали в леда Мечти...

дори насън пораждаха Емоции! Ами как какви?

Ами  Емоции - ту Лоши, ту Добри.

И всяка една такава - сама в посоката си иска да  лети!

От съня нажежен Емоция се беше  появила,

но вместо обратно към  Душата ,

към отворения прозорец беше свила!

И политна, без да знае и самата Тя, по погрешка, навътре във гората! Ех, горката!

Та рано-рано  в утринната мараня,

още когато прозяваща се, премигваше  виделината,

летеше сънена надолу по шумящата река,

на момичето Емоция една,  красива, фина и крилата.

Всичко във  гората ù беше чудно, свежо и много, много интересно.

Нещо ново и от стените на стаята доста по-различно!

Клони, камъни, листа, трева, а не само ей така, отвесно - скучно и прилично!

Имаше и птичи песни, цветя,  ромон на река - направо беше си чудесно.

Летеше си емоцията и си мислеше така:

„ -Тази моята Душа...  ма  наистина много е заспала,

ми тук си е една истинска мечта! 

Пък Тя, какво?! Само в опушените кафенета все се е завряла!”

„- Ха, ха, ха, виж там, в онова, огряно от светлина,  местò,

две костенурки една връз друга   – мърдат похотливо, но е тромаво и несръчно...

Хи хи хи, това дали е опит за любов, или се карат за някое листо...?

Каквото и да е! Горките те - с тези твърдите пижами...!

                                                                              Кис, кис, кис! Чак да ти стане мъчно!”

И докато се кискаше на костенурковата несръчна похотливост,

забравила за всякаква летателна ми ти там  предпазливост... 

Емоцията,  натежала от полепналата по нея  горска влага, не видя един надвиснал клон,

блъсна се във него и се пръсна като пълен със светещи конфети празничен балон!

Следва...