Methos (Теодор Илиев) Methos (Теодор Илиев)
30
17 oct 2007, 23:03

Сън... сън!

  Poesía
1K 0 2
Сълзите ми не стигнаха,
за да угасят огъня в душата ми.
Остана само пепелта на сърцето,
която ти разпиля след себе си!

До моя вечен покой до моя гроб!
Под стария дъб, където се запознахме,
за да свърши и там мъката ми!

Но това любов ли беше?
Мойте очи да бягат след теб,
да остана сам сляп и самотен!
В този свят на мрачни души.

Май трябва да заспивам вечния си сън,
но защо се събуди душата ми пак, не зная!
Тъгата ме зави, смъртта ме целуна пак за лека нощ!

Спя, спя... до края на вечността!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодор Илиев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0