Сън... сън!
1K
0
2
Сълзите ми не стигнаха,
за да угасят огъня в душата ми.
Остана само пепелта на сърцето,
която ти разпиля след себе си!
До моя вечен покой до моя гроб!
Под стария дъб, където се запознахме,
за да свърши и там мъката ми!
Но това любов ли беше?
Мойте очи да бягат след теб,
да остана сам сляп и самотен!
В този свят на мрачни души.
Май трябва да заспивам вечния си сън,
но защо се събуди душата ми пак, не зная!
Тъгата ме зави, смъртта ме целуна пак за лека нощ!
Спя, спя... до края на вечността!
за да угасят огъня в душата ми.
Остана само пепелта на сърцето,
която ти разпиля след себе си!
До моя вечен покой до моя гроб!
Под стария дъб, където се запознахме,
за да свърши и там мъката ми!
Но това любов ли беше?
Мойте очи да бягат след теб,
да остана сам сляп и самотен!
В този свят на мрачни души.
Май трябва да заспивам вечния си сън,
но защо се събуди душата ми пак, не зная!
Тъгата ме зави, смъртта ме целуна пак за лека нощ!
Спя, спя... до края на вечността!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодор Илиев Всички права запазени
