Сън в дъждовна нощ
Дъждът как обичам по мен да се стича,
да целува моето лице.
Аз съм малко момиче и пак те обичам,
а ти ме прегръщаш с ръце.
Под смокинята стара съм с роклята бяла
на пеперуди и полски цветя,
гледаш ме нежно и някак копнежно
галиш мойта ръка.
Дъждът как обичам, по стъклата се стича,
а аз в съня си летя.
С вятъра летен над житни полета
от високо гледам света.
В дъжда как обичам с тебе да тичам
с ръка във твойта ръка.
Пак съм твое момиче и пак те обичам,
но вече с побеляла коса.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валка Todos los derechos reservados
