Сън за светло

17 jun 2010, 17:21

Poesía » Otra

771 1 4

Кестените чакат да разцъфнем

с пейката във парка, както някога.

Думите приличаха на дъвки –

лепнеше по устните ни сладкото.

Ближеше го слънцето. Оставяше

топлото да пукне за целуване.

Пламваха в косите ни цигари,

свикнали без лято да гладуват.

Свикнахме и ние да сме преходни,

есенни, прошарени и неми.

Господи, къде ми дяна светлото?

Пейката мирише на вселена...

Има още улица от кестени,

пейка с неразпукнато целуване.

Сядам и сънувам, че съм светла.

Другото е въглени... и шума.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2010-06-18T22:10:04+03:00

"Сядам и сънувам, че съм светла"! Не сънуваш, наистина си светла, миличка, особено на снимката, където си прегърнала своя мъничък син!
А за поезията - ти си знаеш - пишеш така, че винаги предизвикваш в мен възхищение!!!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-06-18T10:57:49+03:00

Светъл, топъл, красив стих!
Поздравления за чудесно обрисувания сън!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2010-06-17T21:53:30+03:00

Аз си намерих моето светло в твоя стих- останалото го знаят сънищата. Благодаря, Руже!!! )
lips_of_angels (Ем)

2010-06-17T21:32:22+03:00

Руже, знаеш ли как се усмихвам от красотата на стиховете ти!