Сън за светло
Кестените чакат да разцъфнем
с пейката във парка, както някога.
Думите приличаха на дъвки –
лепнеше по устните ни сладкото.
Ближеше го слънцето. Оставяше
топлото да пукне за целуване.
Пламваха в косите ни цигари,
свикнали без лято да гладуват.
Свикнахме и ние да сме преходни,
есенни, прошарени и неми.
Господи, къде ми дяна светлото?
Пейката мирише на вселена...
Има още улица от кестени,
пейка с неразпукнато целуване.
Сядам и сънувам, че съм светла.
Другото е въглени... и шума.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ружа Матеева Todos los derechos reservados
