Jun 17, 2010, 5:21 PM

Сън за светло 

  Poetry » Other
862 1 4
Кестените чакат да разцъфнем
с пейката във парка, както някога.
Думите приличаха на дъвки –
лепнеше по устните ни сладкото.
Ближеше го слънцето. Оставяше
топлото да пукне за целуване.
Пламваха в косите ни цигари,
свикнали без лято да гладуват.
Свикнахме и ние да сме преходни,
есенни, прошарени и неми.
Господи, къде ми дяна светлото?
Пейката мирише на вселена... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ружа Матеева All rights reserved.

Random works
: ??:??