17 июн. 2010 г., 17:21
Сън за светло
Кестените чакат да разцъфнем
с пейката във парка, както някога.
Думите приличаха на дъвки –
лепнеше по устните ни сладкото.
Ближеше го слънцето. Оставяше
топлото да пукне за целуване.
Пламваха в косите ни цигари,
свикнали без лято да гладуват.
Свикнахме и ние да сме преходни,
есенни, прошарени и неми.
Господи, къде ми дяна светлото?
Пейката мирише на вселена...
Има още улица от кестени,
пейка с неразпукнато целуване.
Сядам и сънувам, че съм светла.
Другото е въглени... и шума.
© Ружа Матеева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Светъл, топъл, красив стих!
Поздравления за чудесно обрисувания сън!
-
Аз си намерих моето светло в твоя стих- останалото го знаят сънищата. Благодаря, Руже!!!)
-
Руже, знаеш ли как се усмихвам от красотата на стиховете ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
А за поезията - ти си знаеш - пишеш така, че винаги предизвикваш в мен възхищение!!!