Млечна дундеста Луна
на нощта кросното стяга.
Най-накрая – хладина!
Аз ще дойда, ти си лягай!
Искам да подишам злак
в сянката на здравец цъфнал...
Три линейки като влак,
колко вдигнали са кръвно...?!
По небето – конфитюр
с облаци от боровинки.
Нося се почти натюр,
но отдавна сладко спинкаш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse