Утрото прилича на дете,
което под завивките се свива
и после сърди се, реве -
не иска в детската градина.
В очите му разсънва се небе,
дъждовно и смутено толкоз рано!
Разплисква тръпни дъждове,
които искат да са зима! Странно!
Утрото потропва със краче.
Трепери в лятната пижама.
Къде е слънчевото лято? Кой го взе?!
Така ухаеше на топлина ...