31 may 2008, 13:20

Сънища

  Poesía
916 0 17

Красотата на моите накъсани сънища

е във твоето бягство -

към мен -

от липса, проскърцваща

по стените на твоята съвест,

зад които заключваш

на нашите чувства крилете.

 

И се връщаш към себе си

... тъжен.

 

Само в тази накъсана

нощна идилия

аз и ти - разпилени наяве

се усещаме живи

и влюбени

без да пръскаме тягостни рани.

 

Затова те сънувам,

затова ме сънуваш...

 

 

Лека нощ, мили мой ,

... лека нощ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...