Красотата на моите накъсани сънища
е във твоето бягство -
към мен -
от липса, проскърцваща
по стените на твоята съвест,
зад които заключваш
на нашите чувства крилете.
И се връщаш към себе си
... тъжен.
Само в тази накъсана
нощна идилия
аз и ти - разпилени наяве
се усещаме живи
и влюбени
без да пръскаме тягостни рани.
Затова те сънувам,
затова ме сънуваш...
Лека нощ, мили мой ,
... лека нощ...
© Яна Вълчева Всички права запазени