1 feb 2007, 12:49

Сънища 

  Poesía
873 0 20

Обича ме! Не ме обича!

Си шепнех нявга, късайки листа.

Калинка питах де ще ме ожени?

И към принцесата вървях в нощта.

 

С триглави змейове воювах.

За святата и чиста кръв пролях.

И купата световна вдигах.

И на Луната с тебе бях.

 

Когато после се събуждах,

отново бях обикновен.

Със топка тичах по стадиона

в басейна плувах разхладен.

 

След толкоз минали години,

от сънища в реалността.

В сърцето нося късче щастие

с магията на любовта.

 

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??