Обича ме! Не ме обича!
Си шепнех нявга, късайки листа.
Калинка питах де ще ме ожени?
И към принцесата вървях в нощта.
С триглави змейове воювах.
За святата и чиста кръв пролях.
И купата световна вдигах.
И на Луната с тебе бях.
Когато после се събуждах,
отново бях обикновен.
Със топка тичах по стадиона
в басейна плувах разхладен.
След толкоз минали години,
от сънища в реалността.
В сърцето нося късче щастие
с магията на любовта.
© Христо Костов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
