Сънища
Обича ме! Не ме обича!
Си шепнех нявга, късайки листа.
Калинка питах де ще ме ожени?
И към принцесата вървях в нощта.
С триглави змейове воювах.
За святата и чиста кръв пролях.
И купата световна вдигах.
И на Луната с тебе бях.
Когато после се събуждах,
отново бях обикновен.
Със топка тичах по стадиона
в басейна плувах разхладен.
След толкоз минали години,
от сънища в реалността.
В сърцето нося късче щастие
с магията на любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
