1.02.2007 г., 12:49 ч.

Сънища 

  Поезия
871 0 20

Обича ме! Не ме обича!

Си шепнех нявга, късайки листа.

Калинка питах де ще ме ожени?

И към принцесата вървях в нощта.

 

С триглави змейове воювах.

За святата и чиста кръв пролях.

И купата световна вдигах.

И на Луната с тебе бях.

 

Когато после се събуждах,

отново бях обикновен.

Със топка тичах по стадиона

в басейна плувах разхладен.

 

След толкоз минали години,

от сънища в реалността.

В сърцето нося късче щастие

с магията на любовта.

 

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??