24 sept 2013, 22:15

Сънлива луна

903 0 5

Сънлива луна

 

Беше много

сънлива луна.

Среброока,

но много сънлива.

Както всички,

и нас разпозна,

затова

продължи да заспива.

 

Под клепача и

светла дъга,

като лодка

сребриста заплува.

И две сенки

се сляха в една.

Без да спра,

цяла нощ те целувах.

 

Тая черна

и мека трева,

утре щеше

да бъде зелена.

Но пък аз

се събудих с жена, 

а момиче

бе легнало с мене.

 

А луната

в космически план,

се оказа

лъжливо сънлива.

Всички влюбени

вкарва в капан.

Щом се хванат,

тогава заспива.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обичам поезията ти, Сашо!
    Благодаря на Смиф, че ме доведе тук...
  • Много хубаво! Интересна интерпретация на образа на луната. И красив спомен си съживил.
  • Пропуснали сме това бижу наистина... Много ми хареса и луната, и посланието, и любовта в стиха! Поздрав!
  • Очарова ме тази "сънлива луна"!
  • Сега капаните явно са други, както и интересите. Навярно затова няма и един ред под тази красота. Не ми се мисли колко коментара би събрал един текст от рода на „мъж легнах, жена се събудих“
    Поздрави, Поете!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...