24 сент. 2013 г., 22:15
Сънлива луна
Сънлива луна
Беше много
сънлива луна.
Среброока,
но много сънлива.
Както всички,
и нас разпозна,
затова
продължи да заспива.
Под клепача и
светла дъга,
като лодка
сребриста заплува.
И две сенки
се сляха в една.
Без да спра,
цяла нощ те целувах.
Тая черна
и мека трева,
утре щеше
да бъде зелена.
Но пък аз
се събудих с жена,
а момиче
бе легнало с мене.
А луната
в космически план,
се оказа
лъжливо сънлива.
Всички влюбени
вкарва в капан.
Щом се хванат,
тогава заспива.
© Александър Калчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много хубаво! Интересна интерпретация на образа на луната. И красив спомен си съживил.
-
Пропуснали сме това бижу наистина...
Много ми хареса и луната, и посланието, и любовта в стиха! Поздрав! -
Очарова ме тази "сънлива луна"!
-
Сега капаните явно са други, както и интересите. Навярно затова няма и един ред под тази красота. Не ми се мисли колко коментара би събрал един текст от рода на „мъж легнах, жена се събудих“
Поздрави, Поете!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря на Смиф, че ме доведе тук...