Понякога сънувам, че ме има.
Светът завихря шайбата на дните,
по-зрима от прииждащото зримо,
напускам центробежното му сито.
Настъпвам (точно) края на земята,
оттам нататък полетът е равен,
оттам нататък знам, че ще ме чакат.
Отвъд предела пътят продължава.
Сънувам, че съм същата, но цяла.
Денят - завеса димна към безкрая,
за нощите до днес съм оцеляла -
с детето си пътувам т.е. - в Рая...