Сънувах,че във мен живял е Брьогел
и кула Вавилонска съм рисувал.
Чрез нея общ език човека водел,
а Бог отгоре тайно негодувал;
Сънувах кулата нагоре как растяла,
докато хората строели я задружно,
и как от слънцето по-силно заблестяла,
неподозирайки, че ще завърши тъжно...
Не се забавил Богът със гнева си.
С един единствен гръм жестоко я съборил.
И от човешкия мравуняк се отърсил.
Като над него ядно Хаоса разтворил...
И вече никой с никого не се разбирал.
И злият дух над всички и над всичко възцарувал...
На сън духът на Брьогел съм жадувал.
И кула Вавилонска съм рисувал...
© Dimitar Ikimov Todos los derechos reservados