В моя сън
животът е само мираж.
В моя сън
имам за всичко кураж.
Да се надбягвам със вятъра,
яхнал крилато Ферари.
Мога смело да тръгна
из Млечния път
на сафари.
Мога да скоча
в клокочеща лава
надолу с главата.
Мога леко, безгрижно
да прескачам дъгата...
да се превърна във фотон
и така да се слея
със светлината.
Мога да скачам
от звезда на звезда,
мога безстрашно
да възседна комета
за небесна езда...
да поиграя на карти
с приятел преминал
в свойта вечна обител...
да побъбря на чаша кафе
с моя ангел-пазител.
Мога с лекота да надникна
в многото мои животи,
да избера най-добрия -
живота за който копнея,
да се вмъкна във него
и да го изживея
на хиляда и сто оборота.
Ела в моя сън...
Тук ще можем
да се любим на воля.
Но не казвай на никого,
много те моля!
А на другия ден
ще си кимнем полека
и ще тръгнем...
Ти по свой път, аз по моя...
Един от друг надалеко.
© Веселин Данчев Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно »