19 oct 2011, 13:42

Сънувах....

  Poesía » Otra
996 0 4

Сред тоновете списъци на времето,

които съм съставила по месеци,

родила се съставката на името,

с което ни наричат "ереси"...

Безбожна е красивата ни песен,

безбожна е прегръдката на двама.

Безбожна съм и пътя не е лесен...

Разсейва ме житейската му "драма"...

 

И нито сенките, и нито светлината

са нещото, което ме пленява.

Покорството привидно е в душата,

привидна е и моята забрава..

Аз помня още тези пламъци

извън живота на човеците...

Без пол, във сили и без граници,

насред "войните на надеждите"...

...насред "огнището на Ада",

със меч в ръка и във достойнство,

със воините на светлината,

и не от тях,а с тях в геройство...

 

...След туй си само ти в "прегръдката",

във вечната ни ерес непозната...

Преборих се със силата на ужаса,

но не и с твоята сила "непозната"...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кати Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...