19.10.2011 г., 13:42 ч.

Сънувах.... 

  Поезия » Друга
756 0 4

Сред тоновете списъци на времето,

които съм съставила по месеци,

родила се съставката на името,

с което ни наричат "ереси"...

Безбожна е красивата ни песен,

безбожна е прегръдката на двама.

Безбожна съм и пътя не е лесен...

Разсейва ме житейската му "драма"...

 

И нито сенките, и нито светлината

са нещото, което ме пленява.

Покорството привидно е в душата,

привидна е и моята забрава..

Аз помня още тези пламъци

извън живота на човеците...

Без пол, във сили и без граници,

насред "войните на надеждите"...

...насред "огнището на Ада",

със меч в ръка и във достойнство,

със воините на светлината,

и не от тях,а с тях в геройство...

 

...След туй си само ти в "прегръдката",

във вечната ни ерес непозната...

Преборих се със силата на ужаса,

но не и с твоята сила "непозната"...

© Кати Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??